Те тека минават си дните ... > Кръгозор

Несериозна поезия

(1/7) > >>

Клатикуреца:
Не искам да зная каква си била
но знам каква искам да бъдеш
във тебе откривал съм всичко това
понякога щом ме прегърнеш
 
не искам да зная със кой си била
но искам със мен да останеш
до болка познавам те, нежна и зла
щом плахо до мене застанеш
 
не искам да зная защо си била
понякога тъжна във нощите звездни
но искам да знаеш и тук и сега
за теб ще отида във огнени бездни
 
не искам да зная и как си била
облечена в първата нощ пожелана
но ти ме прониза с любовна стрела
до тебе завинаги аз ще остана

BEKO:
 И тава кой гу а писал?

Клатикуреца:
Я

Клатикуреца:
Събирах своите разочарования
Като колекция от пощенски марки
И преоткривах сред всички ридания
На живота причудливите шарки
 
Събирах напразно и старите спомени
Тягостно свели пред мене глава
Не забравих и думи отдавна отронени
От греховните твои лъжовни уста
 
Събирах и листчета с твойте целувки
В ума ми запазени като в стар лексикон
Омръзна ми всичко, лъжи и преструвки
Отдавна не търся при тебе подслон
 
Събирах и плачех какво ми остава
Не бършех сълзите от свойто лице
Ти сякаш стопи като огнена лава
Последното късче от мойто сърце

Самотока:
 guru

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница