Живот в Северозапада - там където е сърцето!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: Страница с поезията и разказете  (Прочетена 10132 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Ристо Цоцин

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 8439
  • Život brže prolazi
Страница с поезията и разказете
« -: Януари 20, 2011, 03:54:21 »
http://severozapad.org/litera/  (преместено като подстраница на северозапад.орг- ако некой е букмаркнал, да преоноди)


Понеже станаа млого творби (тава а СЗ, таланти млого) и стана сложно да се намира кое къде е из темите, копирах само стихотворениа и разказете по афтор у отделна страница.

Приемат се сътрудници на литературниа сайт - да се сбира материала. Кой сака да се обади
« Последно редактиранье: Март 03, 2014, 10:49:00 от Капитаня »
Активен

onufri

  • Гостенин
Re:Страница с поезията и разказете
« Reply #1 -: Януари 20, 2011, 04:57:43 »
браво, Крокич, сайта а супер! могу добра идея!
Активен

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21569
Re:Страница с поезията и разказете
« Reply #2 -: Януари 20, 2011, 05:15:21 »
Добро :punk:
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

Ясна

  • Гостенин
Re:Страница с поезията и разказете
« Reply #3 -: Януари 20, 2011, 05:25:23 »
Поздравления за труда!
Активен

Kapitana

  • Гостенин
Re:Страница с поезията и разказете
« Reply #4 -: Януари 20, 2011, 05:47:16 »
Има промени, вижте първия постинг на Крокича.
Активен

Черногледец Храбър

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5382
  • мизерийка и безвремие - и от тава се прай тумбак
Re:Страница с поезията и разказете
« Reply #5 -: Януари 20, 2011, 05:58:00 »
Къф че го дръви сътрудника :green:-демек,с кво би помагал?
Активен
Простотийооо, къ да се разведем с тебе ма?...
http://vbox7.com/play:79b74a6a
 У тоа живот най а неело глуповъ жена и мокар пепелник, оти се шъ намерът начин а ти угасът огъня!

цитат-Веко

Ясна

  • Гостенин
Re:Страница с поезията и разказете
« Reply #6 -: Януари 20, 2011, 06:00:36 »
Къф че го дръви сътрудника :green:-демек,с кво би помагал?
Ще събира из форума творбите. ;D
Активен

Ристо Цоцин

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 8439
  • Život brže prolazi
Re:Страница с поезията и разказете
« Reply #7 -: Януари 20, 2011, 06:01:01 »
Къф че го дръви сътрудника :green:-демек,с кво би помагал?

Бе требва ни "главен редактор" - некой да сбира творбите от темите за Оджака, за Апостолица, от таа тука или ако искочи неко бисер некъде, да турне неко заглавийце ако липсва, неко запетайка, та да а грамотно за четенье
Активен

Черногледец Храбър

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5382
  • мизерийка и безвремие - и от тава се прай тумбак
Re:Страница с поезията и разказете
« Reply #8 -: Януари 20, 2011, 06:05:16 »
Ако се напъне некой-добре,ако липсва такъф,че помислим да се пробам(шо тава за мене че е удоволствие)ма немом веднъга да кажем.
Активен
Простотийооо, къ да се разведем с тебе ма?...
http://vbox7.com/play:79b74a6a
 У тоа живот най а неело глуповъ жена и мокар пепелник, оти се шъ намерът начин а ти угасът огъня!

цитат-Веко

Снаата

  • Гостенин
Re:Страница с поезията и разказете
« Reply #9 -: Януари 20, 2011, 06:07:15 »
Поздравеления Крокич за труда. Харесва ми.
Активен

Kapitana

  • Гостенин
Re:Страница с поезията и разказете
« Reply #10 -: Януари 20, 2011, 06:51:30 »
Оно у момента тръпи промени, оправаме дизайн, цветове, ингилизки думички от дизайна останали...
Активен

Парни валяк

  • Гостенин
Re:Страница с поезията и разказете
« Reply #11 -: Януари 20, 2011, 07:22:25 »
Крокич, тва е млого труд.
Успех и поздраве!
и благодарско  :)
Активен

Kapitana

  • Гостенин
Re:Страница с поезията и разказете
« Reply #12 -: Януари 28, 2011, 11:12:12 »
Има малък проблем след като пущихме тоя сайт за литературата. Може би требва да се смени малко системата, на която работи. Ще се консултирам с Крокича да видим как ще го променяме. Повече подробности за проблемите в темата за хостинга и посещаемостта.
Активен

Владо

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1473
Re:Страница с поезията и разказете
« Reply #13 -: Януари 28, 2011, 11:33:07 »
Млогу убаво!направо сте за черпелък!И никакви "Главни редактуре"сакаме сичку даа афтентично.Аку некуй пусмеа да редактира Апостолица :udri:!!!!!1
Активен
нулаосемосемшесчетиричетирипетдеветосемшес

Краси от Дражинци - Геговския

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 27957
Re:Страница с поезията и разказете
« Reply #14 -: Януари 28, 2011, 12:27:10 »
Абе те и я да предложим мои писания - ако ги арексвате ги публикувайте - но и я къто оня къде умрела циганката къде го фали ;D

----------------------------------------------------------------

Страшна зимна приказка


„Оно да е било, дедо, преди много време. Баш коги не знам, ама негде 1925-26-та годин. Що се беа родили и баба ти, и сестрите и. Они беа мининки, и у дом на топло. Тогива не е като съга - коги си дойдете и рапаме свинята. Тогива си се знае - на Коледа се коя. Па те така, да е било едни-два дена после Коледа. Я цел ден оди да коям с другаре. А при тоа, а при оня. Що и при мене идваа, та кламе. Па после и яденье, и пиенье. Па тоа ден остана до късно при Лазаровите у долния край. Роднини са ни и там останаме да яднеме и пийнеме. На вънка един снег, един студ. Мани! Па ние те така - вино, рикия, месце, трушия и оно се стевни, па си мина дванайсе. Па пиеме, па ни убаво. Дигнеме оня менец, пълен, па векнеме „Охааа". Благо, дедо. По едно време викам, че си одим. Мани, вика, Ванчо Пацъка, къде си ръгнал, не видиш ли ква тевница е вънка. Ма, много ми зор връъмугу, реко я. Я млад, здрав, виното ме згрело, па и у дом жена, деца... Че одим, викам. Те не здави неко куче бре, Арсене, викат ония. Те манарчето на рамо, па и тояга имам. Айде и пойдо. Вънка се оцъклила една месечина, ама като че не свети баш що си е тевница от облаците. А снег, снег, не е като съга. Съга това снег ли е? Тогива по един метър трупаше и пъртина трудно се прай. И те така, рушим я снега, а он рупа-рупа поди краката ми. Я ми жешко от виното и одим. Те, тамън извърна покрай Миленковите и да излезнем къде мегдана и глеам срещу мене иде нещо. От къде долните Гръстелници. Баш поди циганските гробища. Свали я манарчето у ръка. Що знам ли, моя да неко куче връъмугу. Па и влък, па и диво прасе. Кво ли се не слуня нощно време коги нема ора. Иде оно къди менека, а и я одим. Коги глеам, а офца! Бре, мамичката и митиява. Къде това па е ръгнало. Викам, моа да са влезнали влъци у кошара па избегало. Ама я не чу да вият влъци. А те така дедо - има месечина и се види, ама и като че да свети отнегде от друго, мама му да... Бре, глеам, офцата спре и ме геада. Ама... очите и отпреденка!!! Като у човек - и мига. Ба мама му! Я се удървончи. Ама не от студ. От стра, дедо. Бе я мръднем навам и она навам. Я мръднем на там и она натам. А прътината тесна, дедо. Двама души да се разминат. Я и глас ненам да и викнем. Па и смеем ли. Викам, че се върнем я! Не е убава таа работа с офцата. Обърна се да пойдем обратно - и оп она па преди мене. Коги мина, ка мина връъмугу - не знам И па така - седи и ме гледа. Я мръднем и она мръдне. И седи на прътината. Ама гледа ме, дедо, и а да каже нещо. Като човек гледа. Викам си - Арсене, те съга ако не умреш от страа, нема никогиш други път да бъде. Дигна я и тоягата и манарчето да а плашим. А она не мръда. Те така седи си и ме гледа с ония опулени очи. Ебаагу, а съга кво да прайм. Викама да прискочим през плета у деда ти Пешо Цвеклото, не смеем. Он има кучета големи. Па ги пуща нощно време да вардат, че ме издът. Па си викам, я и куче не чу да лае докоги върве. А и плет висок. Ка ча го рипнем. Да викнем не моам. Уплашил съм се. Кво вино бе пил изветре. Реко да се пркръстим и като дигна ръка, офцата се засме. Те така като човек. От уши до уши. И я те така си остана с ръка дигната за кръст. Нечиста работа връъмугу. Па викам ако че се мре нема па да пълним гащите. И къде събра силици па и смелост та фърлих тоягата къде офца ли е, кво ли е. И като я удари, дедо, офцата изветере. Те така изчезна. А у снега нема и щрапньи от копитата и. Се едно не е имало нищо. Събра я сили и колко можа да бегам къде дом -  бега. Оно трудно що се лизга, ама душа сака да живее и бегат тия крака. Стигна у дом. Но къщата не е била тука къде е съга, а горе къде тлъканата. А тука се подпрем, а там се завалим па буу у вратата и вътре. И падна. Нарипаа мойте ора, а я ни жив, ни умрел. Поосвестиа ма малко, та живна па им казах кво е станало. Та она макя ми, баба ти Марикя, ми вика така. Че е било некакъв гявол, било е. И добре, че съм кимнал с тоягата да е ударим та она затова избегла. Що таа тояга ми е овчарската, а на Герговден, коги дожда попа на Оброчището, он я осветил и прекадил и она е уплашила гявола ли, кво ли е. А, вика она макя ми, ако си фърлил с манарчето, оно е щело да се повърне и да те утрепе. Те така, дедо. Затова седи дом, ти си миничък и вино не пиеш, ама я че пинем пак, че се па уплаши като ти приказвам."

Това ми разказа пра-дядо ми Арсен, през една зимна ваканция, когато бях малък.
--------------------------------------------------------------------
Из цикъла "Винарки"

На животните с любов


Нощ тъмна, мрачна и потайна.

Аз съм зет в Покрайна*.

Пие ми се, та ми се реве,

но далече е на тъста заветното мазе.

Но роден съм Дражинчанин аз.

Допие ли ми се -

намирам къркане от раз.

Ех, зима е,

то ме зове

- там, затворено зад якото резе.

В буре старо то бълбука

и сякаш ми нашепва и ми гука:

- Аз съм тука, тука...

С трепереща ръка

отварям аз залостена врата.

И навън, сякаш в сън

се промъквам като озъбен таласъм.

По терлички в мрака се прокрадвам,

защото искам

душичката си клета

с още глътка нежна да зарадвам.

Но навън във мрака

страшно изпитание ме чака.

Куче едро

пред мазето неспокойно бди,

прасенце клето кротко си грухти,

на всички патици, кокошки, пуйки

ама въобще не им се спи.

И знам, че всичко туй ме чака

за да загрухти, залае и закряка!

Ох, тогава

с тъжен поглед се досещам за това,

че днес не нахраних

нито куче, нито пуйка, ни свиня...

Мисията ми полунощна

затова пропада,

няма да има за мен

винена награда.

Затова бъдете предвидливи:

- Обичайте животните,

независимо дали са питомни или диви.

През деня им дайте къшей хляб,

за да не ви мъчи по нощите

алкохолен глад!!!

--------------------------------------------------------

„НОСТАЛГИЧНО - ОПТИМИСТИЧНО"

(из цикъла „Винарки")



Тъжно гледам аз в снега навън.

В душата ми е празно -

не зная що е радост, що е сън.

Сърцето ми е свито и разбито,

чуствам се като буре доизпито.

Като последна капка от канела

сълзица нежна

от окото ми надолу е поела.

Подсмърчам аз отново пак и пак,

като казанджия пред слаб първак.

Какво ли мен ме мъчи?

Какво ли душицата ми клета

толкова измъчи?

Отговорът е банален, прост -

свърши тоз прекрасен празничен сезон

и иде време на мъчителната пост.

Отмина вече Коледата с винце и месце,

няма новогодишно къркане с мезе,

няма Трифон зарезан

и 3-ти март дори отмина.

О, свърши, свърши хубавата зима.

Но в миг

нещичко във мен проблесна

и от носталгията ме стресна:

-Г ергьовден иде,

а след него и сборове по села!

Ех, пак ще има повод

да зарадвам моята душа.


Ще има агънца с хрупкаво месце,

ще стискат чаша с бяло винце

моите ръце.

Блейте, блейте, мили мои,

по кошари и обори,

няма оптимизмът ми нищо да обори.

Нищо, че навън вали,

пак ще има празници до зори.

Ха, наздравичката

и да си кажем правичката -

стрували си ли не -

по-весело е, когато има

празници с напитки и мезе!


----------------------------------------------------------

ДАЛЕЧ
(из цикъла "Винарки")

Далеч от мен си, мила, ти!

А аз разпътен съм и изтерзан

и толкоз, толкоз сам.

Имам нужда, желание и страст.

О, Боже, прости ми,

изпълнен съм с греховна сласт.

За формите ти нежни аз жадувам,

за теб аз, миличка, будувам!

И няма сила,

няма власт,

коята би ме спряла да те имам аз.

Ръката си протягам в мрака,

а тя увисва в празното

- сякаш е саката.


Не е живот това, а жива мъка!

О, Боже, толкоз ми се кърка!

Бутилко моя недопита,

къде ли снощи от мен те скриха?

Далеч от мен си, мила,

но аз ще те открия

и със страст ще те допия!

Активен
У  Наздравето е Силата !!! Кой му требем  те телефоня - 0897 917 900
Човек къде не пие неа мал
 

Страницата е създадена за 0.374 секунди с 22 запитвания.