Живот в Северозапада - там където е сърцето!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: Писанье у форума  (Прочетена 3323 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Плъхоубиец

  • Гостенин
Писанье у форума
« -: Октомври 08, 2009, 11:57:20 »
Момци и моми, нашиа уважаван съфорумец Краси от Дражинци написа следното нещо, което може да послужи като упътване за стила на писане у форума на новодошлите. Човека си го е казал правилно, мислим, че нема кво повече да се добави:

Северозапада е место свято. Форума  където се срещаме също. Щото тука сме ние - ората на северозапада. Самия северозапад е една гулема къща. Нема значение кой къде е роден – Лом, Монтана, Видин, Враца, Кнежа, Бела Слатина, Кула или Протопопинци, Смолянвоци или Плешивец, Белоградчик или Оряхово. Нема! Сичките сме от тука, от СЕВЕРОЗАПАДА! Чувайки тия имена на стотиците селия и шепата градове  - звучни и неповторими, каво ви става а? Я настръхвам. Това е моя северозапад. Градовете или селата, пръснати така къто че Господ е фърлил крина жито кога е правил света, са се разфъргали  по баири, на реки, по долове, по чукари и по полета - са наште родни места. Наште корени.  Вижте го само тоа наш северозапад – верно нема такова место. Наште  крака са вкоренени у тоа край. Верно живота е разфърлил орта ни по цел свет, ама сърцето е тука. Душата е тука. Гробовете на дедовци и баби са тука. Детството ни е тука. Тука сме научили тоа диалект къде си пишем съга на него у форума. Верно, не сичко е убаво при назе. Ама оно не моа да е сичко розово до го еба. Тоа живот е борба- с другите и със самия себе си. Пцувайте колко щете живота, пцувайте и тия къде са се изколовратили  и са збръкани по целата глава, ама не пцувайте  СЕВЕРОЗАПАДА – он е наш,  не на тия къде го ръпат пърче по пърче къто пресен леб. Не бойте се, они че се задават рано или късно.
Тука се срещаме ора много. Ама никой тук се не мери по възраст, образование или професия. Тука сички сме равни и се обичаме /е кой повече кой по-малко, но се обичаме /. Я лично има честа да се видим с Ломняка и Плъотрепача летоска. Знаате ли, че още ми е кеф че съм срещнал тиа ора убави и паметни, ама и ора къде  и на майтап носат и северозапада обичат. Нема- нема па погледнем снимката къде пиеме бирица на село и ей, честно па ми се допива с тех. Срещнах и Първачето. Знаате ли че ние сме учили у едно училище до осми клас? Не знаете.Е и ние с него не знаехме, ама къто се видеме се едно, че цел живот на един чин сме седеле. Наздраве Първаче. Ако не беше форума щеме да се подминаваме коги се видим без да знааме че сме от една кръф северозападна. Така е с другите ора къде съм се срещал. Самотока малко ми бега що е мнооог далеко …ча  у Кула, ама че се видиме. Сакам да се видим със секи един от вазе, щото ние се познаваме по - добре от тия къде цел живот щфъкат около назе. Да.
Щото форума е за назе –ора различни на годин, по съдба и по пол, ама ора истински. Ние тука у форума пишеме, знаате ли по колко много теми –мооого.  Много ора сме, много интереси има, много мнения че има, много истории че се опишат. Надевам се това да е за много дълго време за напреде. Години да минат и наште деца да се знаат благодарение на назе  и на тоа форум. Па и наште унуци ако щете.
Никой се не ражда  учител, шлосер, полицай, бизнесмен, доктор или миньор и прочее. Ражда се човек. Те това е  форум за човеци истински и неповторими, северозападни човеци. Това сме сички ние, а чрез нас и ората, които дори да не влазат у форума ама у ежедневието общуват с назе. Щото тука у форума грижите не ги  усещаме, ама коги ни залепи песница  живота отвънка с неговата яка ръка виждаме, че не е леко. На никой не е леко.  Затова тука требе да се пише така, че и проблемите да бъдат засегнати, но по особения наш северозападен начин – на майтап ама да боде у очите. Нали.
Къкто бе писал вече он северозапада е една голема къща за сички назе.  Къща обаче която още не е направена. Каща която ние е праим в момента във виртуалното пространство. Туглите на таа къща са разфъргани по сички села  и градове по северозапада. Нащ дълг е да ги съберем и да дигнем таа къща северозападана. Да и турим едни светли пенджори, да и пометем двора, да и насадим градината със селско цвеке и… и да се съберем сички поди асмата на дълга маса. Сички ние заедно – те това е идеята да го еба. Место на маса има. Сърце требе да има само. Нашто сърце северозападно. И мислим, че секи тука го има.
Наздраве  братя и сестри.  Да живее Северозапада и Господ да ни пази!
Активен

Kapitana

  • Гостенин
Re:Писанье у форума
« Reply #1 -: Октомври 12, 2009, 12:24:58 »
АМИН!
Активен
 

Страницата е създадена за 0.041 секунди с 18 запитвания.