Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Клатикуреца]

Колко искам,
да пия със шепи от твоята сладост,
да се разливаш във мен като слаб алкохол,
да търся във другата твоята младост,
да плача в снега премръзнал и гол.

Колко искам,
да виждаш във другия частица от мене,
и в мрака протягайки нежно ръка,
да вярваш, че друг със любов ще я вземе,
ти трябва да вярваш, ще стане така.

Колко искам,
да сложа глава на гърдите ти голи,
и тъй пак разплакан да чакам деня,
и дойдеш ли, пак за любов да ме молиш,
аз пак за раздялата теб да виня.

[BEKO]

 
Мъ онаа,сериознатъ ъи поезия по ми допада.

[Клатикуреца]

Ти беше щастието, тихо ме подмина,
не спря до мен, а може би до теб не спрях,
отиде си с отминалата зима,
навяваща в сърцето студ и страх.
 
Ти беше любовта, ключът към самотата,
тъгата ми по неразбраната любов,
ти беше всичко, въздуха, водата,
обичах те, обичам те любов.
 
Ти беше бездна, бурята в сърцето,
изпепеляваща, красива, ефемерна,
ти беше ангел слязъл от небето,
откраднал моята любов безмерна.
 
Ти бе страхът, тъгата по изгубената младост,
ти беше смисълът във скучният ми свят,
ти беше болка, блян въздишка радост,
ти беше остров, тайнствен, непознат.
 
Ти беше лято, споменът, мечтите,
ти цвете бе откъснато от рая,
ти беше сън, вселената, звездите,
не знаеше ли колко те желая.
 
Сега си тук, аз прося любовта ти,
но мисля късно осъзнавам, че съм бил обичан,
бях сляп, не виждах обичта ти,
обичам те, обичам те, ОБИЧАМ...

[Клатикуреца]

Не се цупи, когато казвам ти, обичам,
и не отхвърляй с укор нежните слова,
след всеки страстен порив ще изричам,
обичам те, помни това.

И не разпръсвай любовта със нежни длани,
аз искам цяла да я събера,
да търся сред парченца разпиляни,
и своето сърце, да разбера.

Не стъпквай мъката ми неуморна,
тъй сладка щом не си до мен,
но срещна ли те нощем безпризорна,
ще те открадна аз до следващият ден

[Клатикуреца]

Не отминавай така несподелена любов,
прегърни ме последно и после си тръгвай,
не заключвай сърцето в железен обков,
от очите ми моля,плачът не изтръгвай.

Пак те търся прекрасна,и пак те намирам,
ето в спомена идваш,а тъна в забрава,
и усещам,че капка по капка умирам,
щом горчивият вкус на самотност остава.

И протягам ръка да докосна миража,
но бледнеейки всичко изчезва така,
сякаш сън е било,и морето и плажа,
и помалко умирам от твойта ръка..

[Клатикуреца]

Не зная как се появи
А мислех, че закостенял съм вече
Че стар съм за любовните игри
Но ти по детски ме привлече
 
Не зная как се появи
И как живота ми без свян обърна
Ала не си виновна само ти
Че старецa в младеж превърна
 
Не зная как се появи
И неочаквано сърцето ми прониза
но даде ми да разбера...уви
Че съм пропаднал много в тая криза

[Клатикуреца]

Когато те няма е толкова тихо
И пусто и мрачно и тягостно сиво
Сърцето ми плаче юмруците свило
И болка изпитвам от всичко красиво
 
Когато те няма крещя до полуда
Отчайващо сам със подути клепачи
И боря се с демони в страх и заблуда
Без тебе живота ми нищо не значи
 
Когато те няма съм слаб и безжизнен
Със тягостно чувство поглеждам звездите
И пак ще те търся, за теб ще ги питам
Дори и смъртта да ме гледа в очите
 
Когато те няма, аз знам ще се върнеш
Ще станеш на прага красива, засмяна
и с нежните длани света ще обърнеш
но пак ще заплача когато те няма

[Клатикуреца]

Ти си обречена любовница да бъдеш
И като блудница да скиташ в нощите сама
С любов на никого с любов не ще отвърнеш
Ти просто си пропаднала жена
 
А колко търсих те във нощите измамни
И лъгах себе си, че всичко е до тук
Проклинах и обичах те макар да знаех
Че ти сега си във постелята на друг
 
Обичах те, по скоро като навик
Задрямал от години, тлеещ вътре в мен
Но ти така и не запали пламък
И той угасна бързо потушен
 
Но ти поскитай, мене не мисли ме
Че друга обич спря пред моя праг
Дори когато си сама, недей помни ме
Дано намериш нявга своя бряг

[Клатикуреца]

Спи сладко мила и сънувай
усмихвай се по-често не тъжи
не всеки заслужава си, не се преструвай
че вярваш още на сладникави лъжи
 
Спи сладко и не се замисляй
изтрий сълзичките от своето лице
по слабите мъже не се залисвай
те нямат място в твоето сърце
 
Спи сладко мила и забравяй
не се страхувай аз ще съм до теб
за нищо на света не изоставяй
мечтите си, щом водят те напред

[Клатикуреца]

Застанал пред заключена врата
Изтлеял във искрицата последна
И викайки по име любовта
На прага кротко ще приседна
 
Пролгеднал в слепотата на сълзите
Прогонил с пръчка обрзите стари
Открих те във безвремието на дните
и сред най живописните кошмари
 
и те дкосвам като вятър нежно
забулен тайно в сенките на здрача
и да те милвам страстно и безбрежно
да те прегърна и да си поплача

[Клатикуреца]

срамежливото утро смени тъмнината
засрамени лъскави капки роса
се вглеждат във мен и търсят вината
че двамата влюбени заедно не са
 
поглеждам назад, така, безпричинно
вратата смотна не скърца със свян
и целия свят се усмихва ехидно
че ти ме обичаш, а отново съм сам
 
но знам, че това е така мимолетно
и скоро ще дойдеш в живота ми ти
тъгата изчезва за миг, неусетно
щом пак неуморно сърцето трепти
 
и ето на прага заставаш неземна
от твойта усмивка безкрайно личи
последната обич, и за мен си последна
щом мога да гледам със твоите очи

[Пепо]

Фико  , егати залпа де истреля

[BEKO]

 

[Клатикуреца]

Да те докосна ..
За последен път, завинаги
Да те целуна...
За поледно и до края,
да не остане нищо,
Пепел, прах в душата ми.
Щом си отидеш, тихо
С поглед да те следвам
До края на началото
 до самата бездна,
На мечтите и копнежа
Да те обичам
Толкова е невъзможно
Да те имам само телом,
А да копнея за душата
Която ме разтапяше,
Със нежност и със болка
Съцето само знае колко
Съм сам и ненужен
Без теб съм изгубен...