Ти беше щастието, тихо ме подмина,
не спря до мен, а може би до теб не спрях,
отиде си с отминалата зима,
навяваща в сърцето студ и страх.
Ти беше любовта, ключът към самотата,
тъгата ми по неразбраната любов,
ти беше всичко, въздуха, водата,
обичах те, обичам те любов.
Ти беше бездна, бурята в сърцето,
изпепеляваща, красива, ефемерна,
ти беше ангел слязъл от небето,
откраднал моята любов безмерна.
Ти бе страхът, тъгата по изгубената младост,
ти беше смисълът във скучният ми свят,
ти беше болка, блян въздишка радост,
ти беше остров, тайнствен, непознат.
Ти беше лято, споменът, мечтите,
ти цвете бе откъснато от рая,
ти беше сън, вселената, звездите,
не знаеше ли колко те желая.
Сега си тук, аз прося любовта ти,
но мисля късно осъзнавам, че съм бил обичан,
бях сляп, не виждах обичта ти,
обичам те, обичам те, ОБИЧАМ...