Живот в Северозапада - там където е сърцето!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: Никола Крумов  (Прочетена 8647 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Пепо

  • Админ
  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 2872
Re:Никола Крумов
« Reply #30 -: Април 28, 2017, 04:13:09 »
 :smeeeh: guru guru
Активен

Оджака

  • Админ
  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 23342
  • Кулченин
Re:Никола Крумов
« Reply #31 -: Април 28, 2017, 04:45:36 »
добаар добар  :smeeeh:
Активен
не я като да немам, ма би шкял

Мичи

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 8063
  • DECET IMPARATOREM STANTEM MORI
Re:Никола Крумов
« Reply #32 -: Април 28, 2017, 09:27:57 »
 guru guru guru guru guru guru
Активен

Генчо

  • Админ
  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 13663
  • Веган
Re:Никола Крумов
« Reply #33 -: Април 28, 2017, 10:04:19 »
Я си прецтавих баба ти Ганка къ пише хуй... :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:
Активен
__________________________________
Най-добриа ром е студениа ром!

Самотока

  • Админ
  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 23743
  • душманин
Re:Никола Крумов
« Reply #34 -: Април 28, 2017, 11:15:47 »
Николе К. форома има ауто корект затава ти са а сторила че неко тиа базикал поста - нико не смеа да пипне , публикувай  на сз правоговор - тука иъ правилната публика къде мое да усети нюанса на езика
Активен
There is no end, only new beginnings ... /Там отвъд няма край, само ново начало.../

Никола Крумов

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 14
Re:Никола Крумов
« Reply #35 -: Май 03, 2017, 11:38:13 »
Последното ми интерву. Пущам го тука, що а свръзано манко сас Северозапада. Наздраве, деба!

https://offnews.bg/news/Nashite-avtori_2490/Nikola-Krumov-kojto-ni-razsmiva_654512.html
Активен

илюшин

  • Админ
  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 12893
Re:Никола Крумов
« Reply #36 -: Май 03, 2017, 12:52:25 »
Цитат
Хората трябва да разберат, че е неприемливо да си здрав и нещастен

 thanks thanks thanks
Активен
Удри уйно, таа мачка неа наща

Самотока

  • Админ
  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 23743
  • душманин
Re:Никола Крумов
« Reply #37 -: Май 03, 2017, 12:54:04 »
 :mogosmesenapile: :krkanje: :krkanje: :krkanje:

Наздраве , заповедай пак - тукее е правилното место за секоя една ентелектоална глупочъ
Активен
There is no end, only new beginnings ... /Там отвъд няма край, само ново начало.../

IzrudNezemen

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 26
Re:Никола Крумов
« Reply #38 -: Май 10, 2017, 02:45:58 »
Гулем си, баце Кольо!
Жив и здрав да си и ония двете дрътогръцките парантии Фортуна и Нике винаги да са на рамото ти!
Активен

Генчо

  • Админ
  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 13663
  • Веган
Re:Никола Крумов
« Reply #39 -: Юли 03, 2017, 06:36:05 »
Мъките на един празнувал човек
01.01.2017. Нещо грапаво ми ближе клепача... Заспивам... Повтаря се... Сигурно е котката. Опитвам да отворя очи, но е невъзможно – сигналът, който мозъкът ми изпраща до тях, отива на грешно място в петата. Лошо ми е – умирам. Никога повече алкохол! След третото усилие успявам да се надигна от дивана – прегърбен съм Г-образно на буквата „Щ”. Някак стигам до банята. Поглеждам се в огледалото. Имам гурел от лявото око до ухото, а на другото оче залепени няколко резена суджук (явно съм се правил на пират). Косата ми прилича на четка за нужник... използвана... от тираджия... Лоча вода в шепа – изпивам половината чешма. Сухотата не изчезва – в сравнение с устата ми, Сахара е блато. Лошо ми е – ще пукна. Лягам обратно в поза умрял пингвин от мъка. Котката Ивелина се тръшва на задния ми гръб да ме топли. Дъхът ми е с вкус на потна жлеза от анус на скункс. Задавям се – едновременно хлъцвам, кихам и се оригвам. От гърлото ми изпада квадратна бучка – явно снощи съм дишал сирене. Някак пускам телевизора – Бог ми е изпратил мач от английското (Арсенал – Кристъл Палас). Благодарен съм му. С едното око спя, с другото неуспешно се опитвам да асимилирам картината. От цигарите белият ми дроб свири като бракувана хармоника, черният е в кома. Бъбреците ми са изтръпнали, стомахът ме реже, червата са се увили около гръкляна в опит да емигрират от мен. Ръцете треперят потни, ушите ми пищят със свой глас, очите сълзят – пак ще образувам гурел. Сърцето ми трака като развален миксер, пуснат в центрофугираща пералня. Много ми е зле. Никога повече алкохол. О... ето любимата Нора се явява. Спасението. Опитвам се да кажа „Здравей”, но излиза само „Зай”. Никакво внимание. Обръща ми гръб, дрънчейки нещо в килера. Какво е станало? Да не би да съм обладал някоя от снощните гостенки по невнимание? Идва пак и най-шокиращо пуска прахосмукачката: РУУУУУУУУУ... РУУУУУУУУУУУУУ... Ще ми се пръсне главата. Сякаш вътре великан е притиснал топките ми с домашната си ютия. Край – тука ще загина. Виждам картини от детството си, яздя малка мечка с три пъпа и бавно навлизам в тунела... Прахосмукачката спира. Тихо е като котлон... Годеницата ми започва да мие тавите и чиниите от вчера. ДЖАЗ-БУМ-ДРЪН. Свивам се в ембрионална стойка. Може би трябва да ѝ кажа да спре, но не мога да сглобявам думи, защото не си спомням половината букви от азбуката. Изведнъж нещо изтрещява на пода. Едвам се обръщам да видя. Нора е над мен, гледайки ме с очите на Саддам Хюсеин: „Ахх тии... Кольоо, защо снощи, преди да заспиш, не каза, че ме обичаш!?” Мисълта ми е разредена, но събирам някои по-известни букви и поднасям искрено извинение. Внезапно всичко се променя – тя грейва. За под две минути на масичката пред мен има кипела шкембе чорба, замръзнала бира, люти чушки, топли кюфтета... излизала е по обед до близката кръчма да ми е добро. Някак успявам да седна. Загребвам с лъжицата – устата ми не чувства нищо. Втора хапка – същата работа. Повечето ми рецептори са убити, а ранените са по местните болници. На половината кастрон започвам да усещам лек вкус. Лоча от бирата – идва нова. Почва да ми светва: „Норка, бухалче, я сипи по една ракия да пием!” За секунди чашите са пълни, салатата от кисело зеле е на масата. Разговаряме и се веселим. Разказвам как след един мач, като по-млад, полицаите ме гепиха, че хвърлям камъни по противника и ме повлякоха към патрулката. Да, ама аз нарочно настъпих някакво случайно лайно и така двамата влязохме в колата. След точно минута ме изгониха. Любимата ще припадне от смях. Исус шепне името ми – сега бил моментът. Изстрелвам се на комета в банята. Бързо се връщам и я награбвам (котката Ивелина вече крачи към клозета)... Нора си получава заслуженото. Лежим прегърнати и потни, а след малко продължаваме с почерпката.
***
02.01.2017. Нещо грапаво ми ближе клепача... Опитвам се да отворя очи, но е невъзможно... Лошо ми е – умирам. Никога повече алкохол...
Никола Крумов
Активен
__________________________________
Най-добриа ром е студениа ром!

Генчо

  • Админ
  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 13663
  • Веган
Re:Никола Крумов
« Reply #40 -: Юли 21, 2017, 09:44:56 »
Никола Крумов:


- Здравей, Винчи.
- Здравей, Кольо.
- Много се радвам, че ми гостуваш. Прекрасна си!
- Благодаря.
- Ще се представиш ли на нашите читатели?
- Ъммм... даа... казвам се Винченция-Шарлот, от София, на 24 години, модел.
- Мислех, че си родена в Ямбол?
- Да, но вече съм в столицата.
- С какво се занимаваш в момента?
- Модел съм на невидими дрехи. Освен това вчера завърших и първата си роля в киното. Филмът се казва: „Червената Шапчица отзад”.
- Какъв е сюжетът?
- А?!
- Ъммм... за какво се разказва?
- Ами, отивам в гората за гъби, а там Вълкът и Ловецът ме претърсват за оръжие, а после правят любов с мен.
- Интересно. Какво правиш в свободното си време?
- Ходя на фитнес и си разглеждам Фейсбука. Обожавам да скачам с бънджи, но още не съм го правила.
- Обичаш ли да четеш книги.
- Да.
- Кои са ти любимите писатели?
- Винету и Царп Лъх.
- Аха... Според теб вярно ли е общото схващане, че манекенките сте леки момичета?
- Това са глупости. Никога не бих си легнала с някой за пари... освен ако има 20 лева.
- Какви мъже харесваш?
- Да са богати, ако е възможно и културисти. Но за мен външният вид не е от значение. Важно е какъв е човекът отвътре – колко пари има. Държа мъжът до мен да е финансово осигурен, да ме води по барчета и да кара кола с три букви.
- УАЗ?
- Ххаахах не, БМВ или Ауди.
- Ауди е с четири букви.
- Не мисля.
- Някой да те е злепоставял? Коя е най-голямата лъжа, която си чувала за себе си по медиите?
- Че съм любовница на Митьо Пищова, а аз само френска му правих и то един път.
- Какво смятат родителите ти за това с което се занимаваш?
- Напълно ме подкрепят – татко емигрира в Антарктида.
- Имала ли си гаджета футболисти?
- Само девет – не ги харесвам. С другите спортове съм по-добре.
- Веганка ли си?
- Глупости, от български произход съм.
- Има ли завист сред моделите?
- Да. На мен ми завиждат за ума и красотата – аз винаги се уреждам. Мразя глупостта и лицемерието.
- Имаш ли някакви корекции по тялото?
- Никакви, само съм повдигала кожата на колената си.
- За какво мечтаеш?
- Да посетя Дубай, че още не съм била в Гърция. Обичам пътешествията, но засега съм ходила само до Бургас. Мечтая малоумниците да ми завиждат. Искам да стана ужасно известна – всички глупаци да говорят за мен.
- Един по... такъв въпрос... С колко мъже си била?
- С двама.
- Ъъъъъъ... днес ли?
- Че ти за кога питаш!?
- Винчи, благодаря за интервюто. Какво ще пожелаеш на нашите читатели?
- Да бъдат себе си и имот!!!
Активен
__________________________________
Най-добриа ром е студениа ром!

Генчо

  • Админ
  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 13663
  • Веган
Re:Никола Крумов
« Reply #41 -: Септември 13, 2017, 03:32:09 »
Никола Крумов
11 февруари 2016 г. ·
В търсене на косми

Тая заран се събудих с лошо предчувствие. Малко се въртя из леглото, а после посягам на любимата с цел блудство – влечугото само изсумтява, махайки ръката ми от тайното си място. Е, бях длъжен да опитам. Ставаме. Нора си прави кафе, аз отварям бира. Разговаряме(цяло чудо че не ми е сърдита за нещо) – разправям как в предучилищна възраст ме ухапа един рапан на морето. Смее се и влиза да се изкъпе(аз лъжа, че ще го направя по-късно – за един мъж е глупаво да се къпе, щом няма да участва в секс). Излиза от банята и смирено ми дава да я помачкам малко – какво феноменално тяло… само кокали тапицирани с фина кожа от петите на делфин. Сетне се облича и отива на пазар. Решавам да си измия зъбите. В банята взимам котката Ивелина, цигарите, пепелника, запалката, джобното радио, бирата, телефона малко снакс и парче суджук. Почвам... колко досадно. Изведнъж се стъписвам... Не може да бъде... Шок! Катастрофа – на темето си имам малък празен участък. Исусе. Както съм с четка и суджук в устата, се втурвам да диря още едно огледало. Намирам. Въртя се като глисти пред двете огледала – жестоката истина е потвърдена, имам неплодороден парцел отзад. Паникьосвам се и бързо ровя в шкафа над мивката. Намирам един бронхостоп и го изфъсквам целия по главата си. Какво ще правя? Всичко се срутва пред очите ми. Аз властелинът на женските сърца, аз красивият зъл дух от селата, аз върховният повелител на юргана – олисял. Някой да е виждал плешив демон? Защо Бог не премести тая плешивост на чатала ми?! Срам. Веднага си обувам джапанките, ключовете, асансьора, скачам в колата и към първата аптека. Купувам най-скъпия шампоан против косопад и с въртене на гуми се прибирам. Вкъщи хубаво го втривам, удряйки две хубави глътки за по-силен ефект. Седя половин час препариран на тоалетната чиния. Изплаквам. Чудя се какво друго би помогнало. Отварям интернет. Аха – разбрах. Вземам една тенджера и се изпикавам вътре. Нямам много, но нали любимата ще се прибере(ако не се съгласи, ще взема урина назаем от комшиите). Добавям свинска мас от село, люти чушки и чесън. Нора се връща. Стои в кухнята замръзнала с торбите. Очите и стават като на сърна стръвница. Вижда бъркотията, усеща миризмата. Ще крещи както никога досега, но... нещо в погледа ми я спира. Приближавам към нея, а тя плахо отстъпва – сега ще я направя донор на урина. Грабвам тенджерата от масата, а Нора побягва. Настигам я с два скока като мечка гонеща сакато врабче. Тикам тенекиения съд под дупето ѝ, но годеницата ми твърдо отказва ролята на уринодарител(дори когато заявявам, че това ще спаси пандите в Китай). Няма как отказвам се. Доразбърквам сместа. Липсва ми само още една съставка – виме от прилеп, но няма къде да го търся сега. Взимам три филии хляб, лъжица и сядам на масата. Нора ме гледа налудничево, а краят на горната ѝ устна потреперва. „Спри, глупако. Сигурна съм, че тая рецепта е за мазане, а не за ядене. Дай тука.” Повежда ме към банята и там изсипва блажната каша връз главата ми(предложих първо да изпробваме на Ивето, но срещнах неразбиране). Седя така един час. Това чудо обаче няма измиване и косата ми все стои мазна – веро, сапун... нищо не помага. Накрая Норката чупи две капсули Ариел, които някак разтварят маста от свиня. Седя изпран и омърлушен в хола. Чувал съм, че сурова леща помага – изяждам 1/3 пакет. Ближа лепилото под бирения етикет(все ще е полезно за нещо), натърквам глезените си с котешка храна(да добия козина), а под всяка мишница слагам парче пушена скумрия за красота. Внезапно през стаята прелитат едни гащи. Поглеждам към вратата – любимата чисто гола като животно. „Кольо, ела оттатък да ти покажа, че нищо не си изгубил.” Не ми трябва втора покана – точно както Фред Флинстоун боксувам с джапанките, но ми се отваря трета чакра и намирам сцепление. Търча към спалнята с бойни викове на дрогирано кенгуру... Жените са най-добрите лекарства.

***
Активен
__________________________________
Най-добриа ром е студениа ром!

киликанзер

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1268
Re:Никола Крумов
« Reply #42 -: Септември 17, 2017, 07:40:12 »
сърна стръвница

Красота-а-а-а-а-а! guru
Активен

Дръен Философ

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 693
Re:Никола Крумов
« Reply #43 -: Октомври 18, 2017, 11:58:32 »
Тиа миграцее нещо са обръкали нещата ма са радвам че таа затра Кольо Норкин с мачката Ивелина са а заврътел тук, убаво е некакси и чакъме с още книжки :)
Активен
"Имах мечта да имам часовник. Сега имам часовник, но нямам мечта."

Никола Крумов

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 14
Re:Никола Крумов
« Reply #44 -: Септември 24, 2020, 06:45:51 »
Те ена моа истореа къде съм превел на нашенски език. Че я туръм у новата ми книгъ. Некои думи ми не аресвът или ми бегат, що съм по североизтокъ от 25 годин. Кой сака а помага. Дано ви зафане окото истореатъ. Поздраф, Коьо!

БЕДСТВЕНО ПОЛОЖЕНИЕ

      Че ви разправа къ са посрещъ бедствено положение на село.
      Преди десет годин се бех случил по моите северозападни селия, коги падна големата зима. Ток нема от три дни, навън е минус 10 градуса, снегът стига до пупака на жираф. Виалица... сал буляк са чуе некде. През пенджура нищо са не види. Грамадната старовремска печка бумти, нафръгана с дръва от толумбата, а от процепите ѝ заеве са изсууват да играт по стените на собата. Домашни суджуци, питка, сланина, вино, рикия, кисело зейе, юти чушки... Мъжете буаме карти по потници, жените, с чаши у ръце, си бърборат по ъгловите одъри. Бабуля плете на двете запалени свещи, мачката са е ошубила и мръньочи край ньеги, а ежъ си куса от лочняка. Дечорите са шашават, баш куто врътоглави. От джебното радио приглушено се чуе програмъ „Хоризонт”. Веселбъ на богато – разправат са смешки, клюки за тукашните омразе, селски истории, измисляме приказки, каните са пълнат, връз печката къкри мръвкор от свинье... У теснотиатъ сме са скутали петнайстина човека, но от дъжд на ветър успеваме да играеме и хоро... По-убаво мое ли ти е на тоа збръкан свет!?
      На външниа вратник некой упорито тропонясва. Къкто съм олешал откъм дреи и по папучки (чейли), отваам да вида кой е тоа сатвер. Некъф подкожушен ръбей от Гражданска защита мъ офаросва: „Господине, идваме да ви спасим!” „От кво че ме спасевате, даеа!?” „От бедствието, как от какво? Ще ви извозим с военни камиони до общинския център (дано стигнем за два-три дни) и ще ви настаним в детската градина. Там е малко студено, тъй че си вземете по десет одеяла на човек. Храна няма, но аз ще ви раздам картофи от държавния резерв – пазим ги за такива случаи вече 35 години.” До къ са опомнъ, двама запуповели (надебелели) служители мъ грабвът и сакат да мъ излекът от назе с цел спасеньието ми. Единиъ го суриням, ама отгоре ми са нафрълат полецай и пожарникар. Заради шума мъжете от вкъщи излазат – вуйчо е с манарата, Пешо с наджака, Динко е фанал туча. Мермерим са яко – защитниците на гражданите сакат а ни осакатат, за да ни опазат. Кви са тиа киаци!? Един кукулат (големоок) че ми посега, а язе му викам: „Оу, повлеч (флегма), че те изчеластрим по клювницата, бегай, избушляк!” И он са укендери у жипката си. Друг пък жоляв (кльощав) са кльофна на ена стран и са прави на умрел. Трети некъф главест чоклумин ми са заинерцил, ама го клопнах с тутулината (главата) по прлицътъ. Отблъсваме ги дружно, тураме барикади, подпиняме с ботори, дигат са въстания... сал да не бъдем спасени. С приателете излазаме в нелегалнос и през дворовете помагаме на други ора да оцелеът при освобождението (нашиа двор са пази от великанското куче Омуртаг).
      Все пак спасителите успеват да заловът неколко човека, вкючително ена старица къде са излачили от топлиа ѝ дом и съга она са дзепа от тиа изчепляци. Еж па таа – жна ражда у патрулкята посредством старшина и шапка (до днес викаме на мунчето Данчо Шапката). Селото е дало общо осем жертви. На другиъ ден с два тракторъ и бус успеваме а си приберем осмината пленници от градъ.
      Вечертъ отново сме дом в обичайнатъ опстанофкъ – наново са стуръ масатъ, ора фръчат до магазатъ за вино от бадъня, маням затисколя от бутилкятъ рикия, песни, танци... Изведнаж токът доажда. Пръвоначално зееме радосно, но сетне некак са омърлушваме. Тишина. Лазда сме добиле разочарованьие. Дечорете сакат а ревът... Рипам с чаша у ръкъ и набичвам ено хоро от талавизоръ: „Уважаеми съселяни и пустиняци, нек сме живи и здрави – дано Бог бъде с назе и па ни запре токъ!” Хорото тръга на дворъ...
 
**
       Авторът, както обикновено, пресъздава действителни събития. Авторът е искрено благодарен на екипите, спасили болни и нуждаещи се хора!
Активен
 

Страницата е създадена за 0.114 секунди с 21 запитвания.