Живот в Северозапада - там където е сърцето!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: Никола Крумов  (Прочетена 8649 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Дръен Философ

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 693
Никола Крумов
« -: Март 28, 2016, 05:28:14 »
Те тоя образ некакси сме го опущили от полезрението. Наскоро издаде книга, хареса ми. Те ви един текст от него:

Сватбата

Нора съм. С моя Кольо ще ходим на сватба. Притеснена съм от изцепките му и въпреки че не мога да ги обхвана всички, му давам задължителен списък със забрани:
- Не се напивай като глиган.
- Не целувай булката с език – няма такъв обичай.
- Не танцувай казачок с бабата на свекъра.
- Не яж нищо, което не е храна – салфетки, свещи, цветя, акордеон, шапката на попа, ръкава на кумата...
- Не викай като ненормален: „Ебаньееее-е-е-ееее Миайловграааааад... ваща макя збръканаааааааа...”
- Недей да биеш музикантите от оркестъра – те наистина не знаят песента „Ейнджъл ъф дет”.
- Не играй кючек с попа – после ще съжаляваш.
- Не си пълни джобовете с руска салата – и вкъщи си имаме.
- Не се събличай гол до кръста – редица видове мечки имат по-малко козина от теб.
- Не говори на диалект – хората не са длъжни да знаят езика на твоето село.
- Не слагай запалена пиратка в джоба на младоженеца... също и в чашата му.
- Не разказвай на всеослушание какви венерически болести си добил в гимназията.
- Недей да пускаш сигнална ракета... сред сватбарите... в асансьора.
- Не разказвай колко способна е булката в леглото – и без това всички знаят, че си я оправил в миналото.
- Няма хоро, което се играе с пържоли на раменете.
- Не пуши цигари с хорските деца в тоалетната – не си в пети клас. Не пуши марихуана с младежите – не си в седми клас.
- Не танцувай като маймуна на дансинга с приятелите си идиоти.
Идва денят на сватбата. Изнервена съм. Кольо е по комшиите за дрехи . Връща се. Аз се донагласям в спалнята. Сега ще отида при него, за да му покрещя. С бойно настроение влизам в хола. Господи... не може да бъде... Оглеждам се да не съм объркала апартамента. Моят Кольо не изглежда като себе си – сако, синя риза върху бяла фланелка, дънки, обувки(?!), приветливо изражение. Брадата му е подредена и не прилича на ударена от ток лястовичка. Косата сресана на една страна, целият лъха на свежест. Изглежда като английски джентълмен, завърнал се от изследователска мисия в Египет. Гледа ме с някаква могъща аристократичност. Няма да му викам... ще го заведа оттатък и ще му изневеря със самия него... В колата сме (краката ми още треперят). Изтървахме подписването и пътуваме към ресторанта. Настаняваме се на отредените ни места. Празненството тече вяло, а любимият се държи културно – разговаря с околните за поезия, здравеопазване, за архитектурата на спирките от градския транспорт... Някои от приятелите му идват и го провокират за глупости, но той е железен. На масата ни пристигат младоженецът и булката. Женихът казва: „Братле, какво ти има, останалите говорят, че си станал чехъл?” Прясната му жена добавя: „Кольо, точно нашата сватба ли реши да провалиш, мерзавец?!” Сърдити се връщат на местата си. Имам власт – той е послушен. Но знам, че това му поведение е измамно – той не е щастлив така... нито пък аз. По-добре да го развържа. Казвам му го. ”Сигурна ли си?” „Да, прави каквото ти е на сърце. Обичам те!” „И аз те обичам, красиво влечуго!” Изпива си ракията на екс, сипва втора и се провиква: „Ебаньееееееее Миайловграааад... ваща макя шашувааааа...” Човешките маси настръхват и скачат като психично болни на воденото от него хоро (и аз съм там). После скришом залива част от дансинга с олио за първия танц на младоженците. Подло ги тика към олятото място. Започват на „Нотинг елс метърс.” Естествено още в началото се хързулват – булката прави разчекнато салто във въздуха (краката ѝ сочат във всички страни на време-пространството, само не и надолу), а младоженецът, в стремежа си да я улови някак, засажда главата ѝ в циментовия под, падайки с гръм върху нея. Роднините са силно сащисани, а приятелите се валят по земята от смях като компоти. Младоженецът е изгубил предните два зъба, а жена му до края на живота си ще ражда обърната по корем. Лежат прегърнати на земята, но така силно се смеят, че тревогата в околните се изпарява. Кольо и другарите му шашкъни продължават с идиотщините – танци, туист, замеряне с торта, надпиване, надиграване... Шоуто е впечатляващо – залата кънти от веселба. Сетне моят прави редовния си номер – води ме при непознатите гости, представя ме за сестра си и пита невинните хора дали одобряват това, че се сношаваме. Повечето сватбари са скандализирани, а от попа получаваме отлъчване от църквата. Когато сядаме да починем на масата, различни по възраст господа идват да ме спасят от „кръвосмешението”, предлагайки ми рамото и дома си. Не съм горделива, но е някак вълнуващо да съм обект на мъжкото рицарство. После ходихме на дискотека, но от там няма да разказвам, защото не помня точно кое как беше. Прибираме се сутринта с „Дринк енд драйв”. Моичкият през цялото време е бил с натъпкани джобове с пържоли и салати. Сега ги подарява на котката Ивелина. Измивам му ръцете, приглаждам брадата и прическата, намествам разкъсаната в петна риза – искам за последен път английския пътешественик в себе си...
Активен
"Имах мечта да имам часовник. Сега имам часовник, но нямам мечта."

Генчо

  • Админ
  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 13663
  • Веган
Re:Никола Крумов
« Reply #1 -: Март 28, 2016, 06:09:07 »
Кърти!  :punk: :punk:
Активен
__________________________________
Най-добриа ром е студениа ром!

Пачо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9344
Re:Никола Крумов
« Reply #2 -: Март 28, 2016, 06:22:14 »
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:
Активен
Ебагуу свинята са испрай на дувару и изеде мотичето!

Мичи

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 8063
  • DECET IMPARATOREM STANTEM MORI
Re:Никола Крумов
« Reply #3 -: Март 28, 2016, 07:06:02 »
 :punk: :punk: :punk: :punk:
Активен

Дръмон

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 14154
  • Под прикритие-с разкритие!
Re:Никола Крумов
« Reply #4 -: Март 28, 2016, 07:09:51 »
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh: :krkanje: :punk:
Активен
Дееба тиа връзки-кой ли ги а измислил?!?
(Цитирвам уважаем съфорумец,докъ са опитва да си изуе обущата у крайно нетрезво състояние!!!)

Байо Либен

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 2636
Re:Никола Крумов
« Reply #5 -: Март 29, 2016, 08:39:24 »
 guru  Тоа разказ ме прИби не съм се смел така от сума време,колегите ме гледат същисани а доктора къде работим при ньего понечи да се обади на 112 за линейка. guru
Активен
яж пи и се весели.
Библията ни учи да обичаме ближния,а Кама-сутра объяснява, как да го правим.

Пачо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9344
Re:Никола Крумов
« Reply #6 -: Март 31, 2016, 05:18:05 »
Те още едно пройзведение на тоа човек.

Гняв

Жените силно обичат да ни крещят за щяло и нещяло. Вярно мъжете не сме от най-умните хора, но дори и невинните ни постъпки предизвикват тежки форми на бяс в нашите половинки. В събота любимата си легна по-рано, аз останах да си допия. След като приключих с това важно дело, съвестно си подредих използваните чинии и чаши в мивката, пуснах им вода да се накиснат и легнах. На другия ден Нора е силно раздразнена – оставил съм бил свинщина след себе си. Ама как така… аз, братче, съм се потрудил за нея, подготвил съм и съдовете за миене, погрижил съм се, отменил съм я, въртял съм домакинството, докато я няма… не заслужавам ли просто едно възхищение?! Приготвя обяд – таратор, пиле с картофи, салата от патладжан и чесън. Наливам аперитива, а тя ми проговаря. Наздраве. Отива за нещо до хладилника, а аз без да искам наклепвам масата. Първосигнално си събувам чорапа и забърсвам блажнотията. Мамка му, видяла ме е – стои вкаменена в центъра на стаята. Обувам си чорапа. Още не е мръднала – сякаш виждам вените под косата и как пулсират, очите и са се разширили като на бухал с настъпани топки – не може да повярва, но тихо сяда. След малко се окапвам с таратора. За жалост съм облечен с черната тениска „Найк” дето майка и ми подари за Нова година. Събличам я и почвам да лижа петното… после бозая от него. Всичко е наред и се обличам – Нора ме гледа с искрено съжаление. Казвам, че искам да поговорим за нуждата и от това да ми направи яйчена салата. Поглежда ме зловещо, но става и вари яйцата. Олио, оцет, черен, бял, червен пипер, сол. Отпивам от ракията и лакомо тъпча две половинки в устата си. Тогава свирепо кихнах. Отвореният пред мен лаптоп е целия в едра каша от жълтъко-белтък, но и стената е отнесла един откос(има шрапнели с разнообразна форма). Поглеждам извинително годеницата си, мисля че кръвното и е двеста на триста. Облизвам клавиатурата(по големите парчета са се заклещили между копчетата и ги изравям с език) – жал ми е за яйцата. Нора е пребледняла – явно губи съзнание. Така силно е стиснала зъбите си, докато чисти стената, сякаш ги чувам как пукат. Ще отворя гумената бира, че ми се появи сухота в устата. Превъртях капачката, но се получи гейзер – явно е била разклатена. Яко фъщи, но добре че съм остроумен и ползвам кожухчето на преминаващата котка Ивелина за пачавричка. Е тук нервите на Нора се пръснаха(съвсем необосновано според мен). Последва крещене, първични клетви, вулкан от нечисти слова, изхвърлени като дузина развалени гангрени. Толкова отрова от малкото, младо, красиво същество. Какво съм виновен, че се развивам бавно – невъзможно ли е, човек да се окапе или да му прелее бирата? Докато се мъчех да избегна озверялата си годеница, ритнах по невнимание крачето на дивана – пръстите на десния ми крак сочат във всички посоки на света, а един гледа в космоса. Аз вия, тя сатанински врещи. Тогава ми скочи отгоре като пума. Паднахме на земята… ръцете започнаха да търсят… За вечеря има шопска салата, печени ребра и кюфтета – трябва да ям всичко с лъжица. Облечен съм в сив потник(с който бърше пода), гащи в непознат за мен цвят(парцал за прозорци) и чорапи на кратери – приличам на клошар, водил неравен бой с бобър-лопатар в далечен горски масив. Пием си мирни и кротки, даже ми се усмихва. Знам какво мислят жените, но не разбирам, защо го мислят.
Активен
Ебагуу свинята са испрай на дувару и изеде мотичето!

Дръмон

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 14154
  • Под прикритие-с разкритие!
Re:Никола Крумов
« Reply #7 -: Март 31, 2016, 05:46:33 »
 :smeeeh: :punk: :smeeeh:
Активен
Дееба тиа връзки-кой ли ги а измислил?!?
(Цитирвам уважаем съфорумец,докъ са опитва да си изуе обущата у крайно нетрезво състояние!!!)

Мичи

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 8063
  • DECET IMPARATOREM STANTEM MORI
Re:Никола Крумов
« Reply #8 -: Март 31, 2016, 06:03:59 »
 :punk: guru :smeeeh: :smeeeh:
Активен

Генчо

  • Админ
  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 13663
  • Веган
Re:Никола Крумов
« Reply #9 -: Март 31, 2016, 06:23:39 »
Аресва ми къ пише тоа пустиняк....
Активен
__________________________________
Най-добриа ром е студениа ром!

Пачо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9344
Re:Никола Крумов
« Reply #10 -: Март 31, 2016, 08:02:19 »
Има още,ма като ги намера ше ги пъосна туке.
Активен
Ебагуу свинята са испрай на дувару и изеде мотичето!

Байо Либен

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 2636
Re:Никола Крумов
« Reply #11 -: Април 01, 2016, 08:20:43 »
 guru guru ГУЛЕМО БРАВУС НА ТОА ЧОВЕК. guru guru
Активен
яж пи и се весели.
Библията ни учи да обичаме ближния,а Кама-сутра объяснява, как да го правим.

Пачо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9344
Re:Никола Крумов
« Reply #12 -: Април 01, 2016, 09:53:36 »
Те още.

Котешкото къпане или защо жените прощават
Гъста неделна сутрин... не знам защо, но в съзнанието ми (то па едно съзнание) се дотътри един стар спомен. Сетих се за най-големия ни скандал с любимата, който се случи преди три или четири години. Отново беше рано. Отново мазна сутрин – протягам се като някой дървесен лишей. Поглеждам телефона си – 10:30... безбожно рано е. Как ли съм се събудил?! Нора липсва в кревата, но я чувам да беснее оттатък. Снощи бе упорито зла и не ми каза дори дума. Пуска прахосмукачката – никога не бях виждал или чувал да я ползва (вкъщи е непоносимо чисто), въпреки че у нас живее пиян октопод клошар в мое лице. Сърдита е. Нарочно ми вдига шум, но е направила голяма грешка – пуснала е без да иска в спалнята при мен котката Ивелина. Слагам си я като шапка, а тя ми бръмчи сладко със съществото си. Унасям се. Спя все едно съм забравена в библиотека въдица. Тряссссс.... Дигам глава (после разбрах, че Нора е стоварила с бяс новата микровълнова в центъра на кухнята). Лежи ми се още. Разказвам си сам няколко вица и силно се смея (два не ги бях чувал). Обувам огромните пантофи имитация на тигрово ходило, нарамвам Ивето. Ставам. В хола ме посреща чистото зло – зло толкова бистро и всеотдайно. С пламъка на Чърчил му викам: „Норо, напръй ми кафе, деба.” Става от мястото си – очите ѝ са побелели до червено. Слага джезвето. Гледа ме с някаква ненаситна омраза. Водата завира. Добавя кафето, захар. После и няколко лъжици от снощната мусака. Изсипва всичко в любимата ми чаша. Тръшва я на масата. Отпивам, палейки цигара – течността има вкус на повърнато от болен човек. Пия втори път – не е толкова лошо, даже ми се услажда. Бъдещата ми годеница не издържа: „Ах тииииии... мизерник на мизерниците... боклук до казаните... как можа да го направиш... Свиня.” Стреснах се, гласът ѝ прилича на нещо средно от ръждясала моторна резачка и компресор у въгледобивна мина. Събирам смелост и с величествената гордост на подметка питам: „К’во тиа, ма?” „Тъпакоо, знам, че си спал с Петя от осмия, малоумник такъв!” „Спал съм я – направо и пръснах мозъка, но това беше преди изобщо да те познавам.” „Идиот, а за мен не помисли ли?” „Ъм-м... как да помисля, като дори не съм знаел, че те има.” „Само оправдания, изобщо не те е било грижа за мен, олигофрен. Какво като не сме се познавали – не можа ли да се сетиш, че ще ми е кофти, животно!?” Бучи, трещи, джаска вратите. „Виж, Кольо, аз излизам с приятелки. Искам да изкъпеш котката. Чау.” Каква отмъстителност само. Сипвам си бира. Ивето е най-чистото създание на планетата, все се мие, но кожухчето ѝ смърди яко на цигари. Вземам да я помириша... верно... козякът вони на пепелник в рокерски бар. Тя обаче е крайно неводолюбива твар. Ще се измъчим с тая задача. Ивелина е добро и смирено същество. Спомням си как, когато беше родила, ѝ криех котенцата. Взимам едното от кашона и го потулвам някъде. Тя идва при мен. Сяда. „Мау.” Казвам, че нищо не знам, но Ивка бързо го намира, защото рожбата ѝ шумулка. Докато го върне обратно, вече съм откраднал второ. Брои ги – не излизат. Пак идва при мен... Беше невероятна майка. Ще погледаме телевизор, за да притъпим мозъчната си дейност преди мъчението. Индийски сериал – явно някой е казал нещо потресаващо, защото дават реакцията на героите поотделно. Всички се пулят като бухали в стопански двор. Гледат се, споглеждат се, кокорят очи сякаш се мъчат да пръднат. Напрежението расте. Минават сигурно двайсет минути. Изведнъж един мустакат казва: „Да”. Айдееее отиде още двайсет минути блещене. Изгасям простия сандък. Слагам си зимните ръкавици(не че имам летни) – ще влизам в боя. Пълня ваната, нося верото. Взимам Ивето, а тя доверчиво ме прегръща. Разпервам ръце напред – държа я точно над ваната. Пускам. Не знам дали докосна и един атом от водата, но така подскочи отгоре ми, че аз паднах на вратна стойка във водата. Срутил съм всички етажерки връз себе си. Мазилата на Нора се разтварят около мен. Виждам оголен кабел. Това се нарича хватателен рефлекс – човек е създаден, за да пипа и проучва околния свят. Естествено ме удря ток – така силно крещя, че чак ми настръхват ноктите. Излизам от банята мокър до черва. След малко се звъни. Отварям вратата. Полиция. Двама са. „Господине, получихме сигнали, че в този апартамент се коли овца! Може ли да влезем?” „Улазайте, маа ви деба.” „Господине, дръжте се уважително с органите на реда да не ви отведем в районното. Защо изглеждате толкова зле?” „Сбих се с бойлера.” „Аха... записвам си – нанасяне на побой над домакински електроуред. Защо го направихте?” „Вижте, момчета, знам, че не ви е лесно и че има свестни хора сред вас, но сега не ми е до разправии. Имам семки, подарявам ви ги.” „Верно ли, благодарим.” Връчвам им пакет слънчогледови и такъв с тиквени. Козируват и изчезват щастливи. Имам по-големи проблеми – банята е свлачище. Викам Ивчето – тя добродушно пристига. Простила е предателството ми. Новият план е да я изкъпя с тоалетна хартия. Намокрям и търкам – бозайникът издава хриптящ звук като на душевно болен хладилник. Помирисвам я – не е зле. Нора се прибира. Пила е. Обляга се на стената и ме зяпа – аз излъчвам дързост и красота, тя гордост и предразсъдъци. Сещам се, че мързелът е най-големия проблем в една връзка. Жените харесват твърди, но способни мъже. Искат действие, а не „оф, чакай да си догледам филма, оф, не ми се занимава сега...” Мен не ме мързи да обичам, мен не ме мързи да не хленча... Приближавам се към нея със стъпките на Зороастър... Питам сурово: „Ще ми се отдадеш ли?” „Да...” „А сега нека Бог да ти е на помощ...”
Активен
Ебагуу свинята са испрай на дувару и изеде мотичето!

Самотока

  • Админ
  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 23743
  • душманин
Re:Никола Крумов
« Reply #13 -: Април 01, 2016, 11:34:19 »
писах му тава онава - обаче не прояви интерес и те тека
Активен
There is no end, only new beginnings ... /Там отвъд няма край, само ново начало.../

Камик

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 772
Re:Никола Крумов
« Reply #14 -: Април 05, 2016, 06:48:54 »
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:

Кефи ме персонажа, а и автора добар та добар
Активен
Във вceки човек дреме по един простак, а в някои - по повече.
 

Страницата е създадена за 0.056 секунди с 22 запитвания.