Живот в Северозапада - там където е сърцето!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

Страници: [1] 2 3 ... 10
 1 
 -: Днес в 01:48:49  
Започната от Дръен Философ - Последна публикация от Генчо
КлеФаре. Клепар е друго...

 2 
 -: Днес в 01:31:14  
Започната от Дръен Философ - Последна публикация от Даца
Браво, Кольо и мерси!
Чеелите са клепаре според нащо село.

 3 
 -: Септември 25, 2020, 11:17:43  
Започната от Дръен Философ - Последна публикация от Самотока
 :nazdrave: Декенври на Панарина на Книгите в НДК ще се слимаме заедно , спицялно ще доа да са запознааш с маята скромна митична фигура 

 4 
 -: Септември 25, 2020, 08:57:51  
Започната от Дръен Философ - Последна публикация от Никола Крумов
Благодара, Генчо. Ноември ако ми не мине чрна мачка пъкя.

Самоток, остаам си а.

 5 
 -: Септември 25, 2020, 09:12:19  
Започната от Дръен Философ - Последна публикация от илюшин
 :punk:

 6 
 -: Септември 24, 2020, 09:08:37  
Започната от Дръен Философ - Последна публикация от Самотока
айде и другата истореа къде каза че са две - изгинааме

 7 
 -: Септември 24, 2020, 08:27:32  
Започната от Дръен Философ - Последна публикация от Генчо
Бравос, Койо! Нема нужда от превода у скобите. Коги ше излаза таа книга?

 8 
 -: Септември 24, 2020, 06:45:51  
Започната от Дръен Философ - Последна публикация от Никола Крумов
Те ена моа истореа къде съм превел на нашенски език. Че я туръм у новата ми книгъ. Некои думи ми не аресвът или ми бегат, що съм по североизтокъ от 25 годин. Кой сака а помага. Дано ви зафане окото истореатъ. Поздраф, Коьо!

БЕДСТВЕНО ПОЛОЖЕНИЕ

      Че ви разправа къ са посрещъ бедствено положение на село.
      Преди десет годин се бех случил по моите северозападни селия, коги падна големата зима. Ток нема от три дни, навън е минус 10 градуса, снегът стига до пупака на жираф. Виалица... сал буляк са чуе некде. През пенджура нищо са не види. Грамадната старовремска печка бумти, нафръгана с дръва от толумбата, а от процепите ѝ заеве са изсууват да играт по стените на собата. Домашни суджуци, питка, сланина, вино, рикия, кисело зейе, юти чушки... Мъжете буаме карти по потници, жените, с чаши у ръце, си бърборат по ъгловите одъри. Бабуля плете на двете запалени свещи, мачката са е ошубила и мръньочи край ньеги, а ежъ си куса от лочняка. Дечорите са шашават, баш куто врътоглави. От джебното радио приглушено се чуе програмъ „Хоризонт”. Веселбъ на богато – разправат са смешки, клюки за тукашните омразе, селски истории, измисляме приказки, каните са пълнат, връз печката къкри мръвкор от свинье... У теснотиатъ сме са скутали петнайстина човека, но от дъжд на ветър успеваме да играеме и хоро... По-убаво мое ли ти е на тоа збръкан свет!?
      На външниа вратник некой упорито тропонясва. Къкто съм олешал откъм дреи и по папучки (чейли), отваам да вида кой е тоа сатвер. Некъф подкожушен ръбей от Гражданска защита мъ офаросва: „Господине, идваме да ви спасим!” „От кво че ме спасевате, даеа!?” „От бедствието, как от какво? Ще ви извозим с военни камиони до общинския център (дано стигнем за два-три дни) и ще ви настаним в детската градина. Там е малко студено, тъй че си вземете по десет одеяла на човек. Храна няма, но аз ще ви раздам картофи от държавния резерв – пазим ги за такива случаи вече 35 години.” До къ са опомнъ, двама запуповели (надебелели) служители мъ грабвът и сакат да мъ излекът от назе с цел спасеньието ми. Единиъ го суриням, ама отгоре ми са нафрълат полецай и пожарникар. Заради шума мъжете от вкъщи излазат – вуйчо е с манарата, Пешо с наджака, Динко е фанал туча. Мермерим са яко – защитниците на гражданите сакат а ни осакатат, за да ни опазат. Кви са тиа киаци!? Един кукулат (големоок) че ми посега, а язе му викам: „Оу, повлеч (флегма), че те изчеластрим по клювницата, бегай, избушляк!” И он са укендери у жипката си. Друг пък жоляв (кльощав) са кльофна на ена стран и са прави на умрел. Трети некъф главест чоклумин ми са заинерцил, ама го клопнах с тутулината (главата) по прлицътъ. Отблъсваме ги дружно, тураме барикади, подпиняме с ботори, дигат са въстания... сал да не бъдем спасени. С приателете излазаме в нелегалнос и през дворовете помагаме на други ора да оцелеът при освобождението (нашиа двор са пази от великанското куче Омуртаг).
      Все пак спасителите успеват да заловът неколко човека, вкючително ена старица къде са излачили от топлиа ѝ дом и съга она са дзепа от тиа изчепляци. Еж па таа – жна ражда у патрулкята посредством старшина и шапка (до днес викаме на мунчето Данчо Шапката). Селото е дало общо осем жертви. На другиъ ден с два тракторъ и бус успеваме а си приберем осмината пленници от градъ.
      Вечертъ отново сме дом в обичайнатъ опстанофкъ – наново са стуръ масатъ, ора фръчат до магазатъ за вино от бадъня, маням затисколя от бутилкятъ рикия, песни, танци... Изведнаж токът доажда. Пръвоначално зееме радосно, но сетне некак са омърлушваме. Тишина. Лазда сме добиле разочарованьие. Дечорете сакат а ревът... Рипам с чаша у ръкъ и набичвам ено хоро от талавизоръ: „Уважаеми съселяни и пустиняци, нек сме живи и здрави – дано Бог бъде с назе и па ни запре токъ!” Хорото тръга на дворъ...
 
**
       Авторът, както обикновено, пресъздава действителни събития. Авторът е искрено благодарен на екипите, спасили болни и нуждаещи се хора!

 9 
 -: Септември 23, 2020, 11:39:27  
Започната от dzvero - Последна публикация от Оджака
щом не йъ практически

 10 
 -: Септември 23, 2020, 10:28:42  
Започната от dzvero - Последна публикация от Даца
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh: Пак добре, че изпитът е приемен. Могли са да чуят същите отговори и при дипломиране.

Страници: [1] 2 3 ... 10

Страницата е създадена за 0.053 секунди с 18 запитвания.