Разделът за култура нещо изостава. А нали сме уж ора естете, бива ли така?! Та седнах да спиша два реда, да са знаа от външните ора, че у Северозападо романтиката а жива и я подръжаме до сетна чаша.
Нема таа, нема онаа!
Ареса си я в Лесура на сбора.
Рикията във гърлото му спря.
Она като видя го ококорен
се стресна, ама после се разсмя.
Той стана, заклатушка се към нея,
с ръка посегна в пазвата да бръкне.
Но скочи таа жената побеснела
и юсна го, та шапката му фръкна.
Живот ли е тава бе, да го еба?!
Да сакаш а она да ти са дръпа.
Закле са пред рикията и леба,
че тая му е връзана у кръпа.
Изварди я на моста у лаката,
изцепен с най-красивия балтон.
-Кво сакаш, бе? - попита го жената.
-Я сакам да та либа! - рече он.
Е къ да устои на таа покана
от толкоз романтичен кавалер.
Откаже ли, у них си ша захване
да сади у градината пипер.
И там са овъргаляха в тревата,
копривата ги жарка, ма тръпът.
Разбра, че тя за него е Жената,
а тя - че той за нея е Мъжът.
Сега ги гледам, имат дечурлия.
Она - "принцеса", он - "милионер".
Изкарват за салам и за ракия,
коги не пият - садат и пипер.
Но в тази идилична атмосфера,
далеч от побеснелите тълпи,
човек все още може да намери
спокойствие и... време за мечти.
афтур: Nicky
