и такааа било него ден , досуш като нешниа - тъга и деспресиа натискала Кулскио Дао и Дзен Монастир , Ямото немал желание да плакне бидоньете, разруха и упадак насекъде имало, скинатите папуци на учениците и увехналете гейши с вехти кимона биле карикатурни. Те . Немало поклонници да даждат да дират дзеня си, виното у бидоньете финиширало като яйцеклетките на едната геиша, дръвата избегале от дръварника - толко било порутено и изостанало тава место вече. Иначе спретнатиа монастир утвадал у курац. Погледа на Ямото помътнял, скулите му са заостриле сас четинеста брада а бузите му са фсмукнале у образа.
Затра отсекъде.
било него обет досуш като нешниа ама било една тужна събота , къде нема къде да са иде.
Ямото , Винце-Пии, Суждуки и двете гейши - седеле у трапезареата до припукващите дънере у камината и млъчаливо обедвале кво имало със сушеници , сиренье, варень кронпил сас лучец, чушчици кисалки от буркань ... оскъдица ... преглащале с манко винце къде Ямото го отцедил от пращината със силата на волята и подиганье с крик
- Сенсей , рекал Суджуки - трее измислиме плань за спасение на Монастиря що връвиме у курец
- Ще ще - поклатил глава Ямото - мисла го , даже два плана
- И ?!? - кво ще праиме докаде чекаме да дое пролеттъ
- И ще чекаме ! - лаконично отговорил Ямото
- ?!?
- Гле сага - почнал Ямото , ако посеаш разад семена за градинчето , и от некой семенца поникне стръкче , и тава стръкче го теглииш секи ден и насилваш да расте , то ф крааа на крайщата съъне , после докаде се не развиа манко неа ясно ли не а поникнал бурен, и още поече неа ясно ли нема а го изиде охлюф
- Аааааа разбарах , рекал Сиджуки и бил просветлен , ще обреенеме градината на ашоф пръво ...
Искрица сасияла у погледа на Ямото ...