Сагата за сенсей Мичикуро и откачената кукошка
В един съвсем обикновен ден, който не предвещаваше нищо необичайно, сенсей Мичикуро са събуди с една идея в празната си кратуна. Тая идея, като семе в чернозем, бързо-бързо покълна и са превърна в неудържимо желание - днеска ще си прай кокоша чорбъ!
Ама не каква да е чорбъ, а истинска, домашна, като на баба му. Тая мисъл го измъчваше цела заран. Докато медитираше, вместо просветление, му идваха само картини на вряща тенджура и ароматна пара. На обед, докато другите монаси си хапваха от постното варено, той само преглъщаше на сухо и си представяше сочно пилешко месце.
Най-накраа, като не издържа повече на тия дзверски мъки, Мичикуро грабна едно манарче и са запъти към курника. Вървеше важен като петел на бунище, с решителност в очите и манарче в ръката. Монасите, като го видяха, бързо-бързо са разбягаха - знаеха си, че кога Мичикуро я толко решителен, все неко сакатлък ще стане.
Стигна при кокошките и им вика:
- Коя от вазе я кукошки глуповати я готова за върховно просветление? Има една специална церемония за доброволци!
Кукошките са спогледаа и след кратко съвещание зеа и избутаа напреде една по-глуповата представителка.
Мичикуро я грабна под мишка и право къди дръвника. Намести , изпъна и врата като конец за вдяване в иглъ и дигна манарчето, ама тъкмо да кимне да и да и прекине и кокошката извика:
"Чакай бе, сенсей! Що не почнем с една медитация за загрявка?"
Мичикуро са вцепени от изненада. „ Ебаа таа кукошка с човешки глас ми продума“ . Кукошката само тава чакаше и ко клюна по пръста. Той изрева, изтърва манарчето и то я лупна по вратлето и главъта и отфръкна. Другата час от кукошката рипна да бега из двора, пръскайки кръв и перушина насекъде.
Мичикуро хукна след нея, крещейки:
"Стой, ма! Мама ти дееба откачена ! Още не си просветлена!"
Кукошката профуча край сенсей Ямото, дето тъкмо медитираше под една чиряша. Той отвори едното си око, видя Мичикуро да тича след окървавената кокошка и изсумтя:
"Тоа глупендер кво па я намислил да троши?"
В тоя момент кокошката скочи право в белите чаршафе и ги ушляпа с кръв и перушина.
Гейшата, като видя тая картинка, изрева като пожарна и дигна тупалката. Метна я и от десет метра удари Мичикуро право в тиквата.
Мичикуро се просна на земята, а пред очите му запрехвърчаа звездички и кокошки. Като са свести след половин час, видя нади себе си ядосаната гейша, окървавената кокошка и сенсей Ямото, дето цъкаше с език и и зафаляше за точността.
- Е, бакьов, рече Ямото, -днеска май ти стана просветлението, а?
Мичикуро примига замаяно и отвърна:
- Бе, що ви не .... ама не продължи до кра.
Ямото са засмя:
- А сага, земи и изпери тия чершафе. И да знааш - другия път като решиш да просветляваш кукошки, гледай първо да си сложиш тенджура на главъта!"
И така, Мичикуро разбра, че пътят към мъдростта понякога минава през пране на чаршафи и чуруга по главата. Ама поне накрая си апна. А като са прибра в стаата си, извади едно листче и написа:
Перо във вятъра,
Кокошка със кураж голям -
Мъдрост неочаквана.
