Най-после и тука нещо за четенье... Благодарим!

Ей , ръждясал съм от години бездействие , ма ми стана носталгично и рекох да драсна неко ред .  Дано лека полека възродиме и поезия други позагубени неща.


Мичикуро, известен със своята неукрепнала мъдрост и умение да лющи и най-силната ракия в манастира без мезе и без грам да завъди махмурлук на другия ден , внезапно и бзкомпромисно  беше завладян от нова глупос. Поредната за последните неколко месеца. След като оня ден  вигя зад нужника един млад ученик , да  боде с пръс в телефоня , който беше вкарал нелегално у манастря , у него  разпъпи  любопитство към света на технологиите .
„Ебаааго , само аз ли съм толко прос , че да немам телефон тука !“ – рече и утиде да дири нещо на промоциа. Първоначално го ползваше да си снима дедовия и да праща на лабилни гейши, но веднъж погрешка го изпрати на стрина си Вана и она му са закани че ще му стоши тиквата и той малко са съпикяса.
   Мина месец, втори начена , Мичикуро не са отлепва и за минута от телефоня . На медитации оди с него в ръка . По двора , кога тряя работа да са връши , той пак с телефоня в едната ръка , а с другата са прай че отфръга работа. Даже и у нужника - па с телефоня.  По-младите зеа да го одумват и е да недоволстват че само си бара под кимоното и нищо не подфаща.
И ето дойде и кулминацията на таа заигравка с технологиите и прогреса. На вечерното поетично четене  с разбиране наш Мичикуро седнал най-отзаде и премята през списъка с най новите клипове на Сара Джей , докато сенсей ... някой си ( даже не беше си напраил труда да види кой )  рецитираше коане и помежду тя и некое друго спретнато хайку от новия цикъл на тема „Септемврийски дъждовни капки под стара асмъ“  Самовглъбението беше толкова силно и всепоглъщащо , че даже не беше усетил ка я усилил звука на макс и в момента наред с монотонното словоизлияние се чуваше и стремежа  на Сара Джей да са отъмне от няколкото мъжаги , които я бяя натиснале на ебане. Всички погледи се насочиха към обезпокоителните звуци изпълнени с вътрешно терзание и желание за одмор. Мичикуро обаче не обърна внимание на тъмната заплашителна сянка , която се прокрадна между редиците объркани глави . Усети само ръката която обви хилавото му вратле и после само му причерня.
   След ден или два – кой да знае – като се поосвести се изправи с неприкрита мъка и усилие видя на масичката до леглото телефона си на парчета големи  колкото грахови зръна.
   „ Дееба и технологиите му да еба“ рече си и налузи папуците и отиде да си наплиска лицето с ладна водица. После приседна на миндерчето и погледа час два през прозореца как кротко се сипе ситен дъждец.