Запознааме са с една невеста у фейсо, та да ви кажа кво станА:
Като са запознааме ич не вервах че таа палия ша са натръгне да дойде у село да са видиме.
Ма она излезна по-збръкана от мене и ич са не чУди, та долете доде а видиш.
Я отидОх на спирката да я чекам барем половин час по-рано, да не земе а затриа некъде из сокаците.
ЗапрЕ рейса, и като са изсули от него една згодна невестна та ми збра очите като я видох.
Изгледа ма едно убаво, лааса си праеше сметка приличам ли си със снимката дето ми беа турнале у фейсо.
После ми рипна на врато и рече че съм бил... зашеметяващ. Па е.а ли го кво а тава, ама ми прозвуча като да ма фали та са улендзих и рекох че и она си е.ала макята.
И она лааса ма не разбра убаво, ама като мене успе да са сети че я фала и й стана едно кеф, мани-мани. Пръво я заведох у кръчмата да видат пустиняците къв цепеняк ма води подрЪка и да ми имат уваженее. Они като я видоо - лъчнаа и са затъкнаа с мастиката, та настана тишина като у цръквата. Седнааме до един гулем пустиняк - Гойко Мотиката. Жена му избега с комшията ча у Враца и никогиш вече крак и не мина на село. Ем че не щеше да вижда Гойко, ем че он щеше а нги откине главите и на неа и на е.ачо й, та она беше ледена с него. Да са намерА у приказка го подкачих я, и го питАх кво стаа със жена му.
Он маана с рЪка и каза че по-гулема уруспия от неа нема по белио свет и че биа катерицата за стра'. И те така, в задушевната битова обстановка въведох градската ми мадама в моя бит и култура. Она май беше малко ошашавена че гледаше като връзано магаре, но видно се гордееше че сред сите тиа пустиняци она а баш с най-подходящия.
Макя! Не знаа че съм се облекъл със синята риза само зарди неа, иначе
се си ода разглобендрен и ми а през дедовее. Отидооме после у дом, но я гледам една такава, увесила цифка и са умислила та знаа ли са. А я реда яденьето и са чуда пръво шъ са е.еме ли или пръво ша едеме.
Ма те, за пред ората я попитах какво се е окахърила такава, да не би нещо да съм сбръкал.
Тогива она дигна ониа ми ти влажни очи къде мене и ма пита едно уплашено чак защо жената на Гойко бие катерицата, като те били толкова сладки животинки.
На мене ми требваа пет минути да си върна акъла баш на тоо момент и като са сетих - зяпнах. Таа ма приби! Е къ да нги обЯсна сеги кво сакаше да каже Гойко Мотиката като и я не знаех къ да й го кажа къ требва. Маанах с рЪка и й казАх че Гойко лъже и да ма не занимава сеги баш с глупости че има да слагам чинии, лъжици и свет пустиняци още на масата. А она ма пита кво са пустиняци /мислеше че пустиняци е част от менюто/ и вече ме разсме с глупостта си.
Е къ моо да не знааш кво са пустиняци?! Тва са сите ония работи къде не ти са мисли баш сеги къ им викат. Понекоги се ползва и като обръщенее към човек коги сакаш да му кажеш или че мого го уважаваш, или че ич го не уважаваш, зависи от ситуацеета и от онова...къ му викаа... къ ти трепере гласа...интонацеета.
Бре да опустее таа пУстиня, верно че от тиа наще пички у село нищо не стаа ма барем си отбираме приказката. Таа уж от Казанлък, центъро на Българее, а ни я нги разбирам ни она на мене.
Дако де, мина от ред и таа да а не мисла и си отидЕ по живо по здраво.
И отнесе със себе си една гулема загадка къде сигурно ша а чегръта доде е жива - що на Гойко жена му биа катериците.
/Диалекта е в чиста форма от района на Лесура, Врачанско./
