През авуст беше. Гледам комшията отвечер, наюскал са завалията къ си требва. Викам му:
- Празнуваш ли нещо?
А он като ме фокусира, рече:
- Празнувам че"а ладовина вече.
Като са прибрах у дом, написах те таа шашкъния. Никъде не посмех да я покажа, ама сред наши си - може:
Да седнеш вечер с бирица в ръката,
до вече поуве'анилия лапад.
Да кацат му'и по теб и по софрата,
а комарете селски да та апат.
Да апнеш зейе печено на фурна,
а чалгата да екне до площада.
Нали сме тука ора все културни,
празнуваме Вечерната прохлада.
А инак викат - тиа са пустиняци.
Биле сме все балкански идиоти.
Нима не видат толкоз ясни знаци,
че тук живеят само патриоти?!
Къде на друго место ежедневно
празнува се Вечерната прохлада?!
Какво че битието е плачевно,
щом бирата е нашата награда.
Не смей са, жено мининка, а слушай
когато вечерта край тебе гасне,
как чалгата се смесва с дъх на пушек
от печено кюфтенце и кебапче.
Немале повод, чакали мотиви...
Па немате акъл за две стотинки.
Вечерната прохлада ще ви скрива,
щом станете припяващи картинки.
Затуй си я празнуваме редовно.
С коги кво има, все си ни е блага.
Па дако на парици да сме скромни,
все има за Вечерната прохлада.
Па лааса у градо сте ангелици
и вечер сте на пост и лимонада?!
Е, а наздраве... който си е сипал,
че па дойде Вечерната прохлада.
Nicky
